Електрическа крушка (или електрическа крушка), известна още като лампа с нажежаема жичка, е вид лампа, която използва електрическо съпротивление, за да нагрее тънка нишка (обикновено волфрамова жичка) до нажежаема жичка, произвеждайки светлина. Външната обвивка на крушката е направена от стъкло, което държи нажежаемата жичка във вакуум или инертен газ с ниско-налягане, за да се предотврати окисляването при високи температури. В сравнение с лампата с нажежаема жичка, обикновено се смята, че електрическата светлина е изобретена от американеца Томас Алва Едисън. По-внимателно изследване обаче разкрива, че друг американец, Хайнрих Гьобелс, е изобретил същия принцип и материали десетилетия преди Едисон. През 1801 г. британският химик Дейви създава платинена нишка, която свети, когато се приложи електричество. Той изобретява и електрическата свещ през 1810 г., използвайки дъга между два въглеродни пръта за осветяване. През 1854 г. Хайнрих Гьобелс използва карбонизирана бамбукова нишка, поставена във вакуумна стъклена бутилка, за да генерира светлина. Неговото изобретение се счита за първата практична лампа с нажежаема жичка. Крушката, която тества тогава, издържа 400 часа, но той не подаде веднага молба за патент.
Най-големият проблем при електрическите крушки е сублимацията на нишката. Леките разлики в съпротивлението на волфрамовия филамент причиняват температурни промени. Когато съпротивлението е по-голямо, температурата се повишава, което води до по-бързо сублимиране на волфрамовата нишка. Това създава цикъл, при който нажежаемата жичка става по-тънка и съпротивлението се увеличава допълнително, което в крайна сметка води до изгаряне на волфрамовата нишка. По-късно беше открито, че заместването на вакуума с инертен газ може да забави сублимацията на волфрамовата нишка. Днес повечето електрически крушки са пълни с азот, аргон или криптон. Съвременните лампи с нажежаема жичка обикновено имат живот около 1000 часа.






























